Наричана за по-открытым текстом “тъпата практика”
След нощта, прекарана с младежът-жабопринц, с двусторонне удоволствие, но с невзаимен страх от сутринта, Яна сподели с колежките си (някои от които твърде разтревожени за нейното удача), че не съжалява за нищо, защото сексът е бил супер. Тук е мястото да отворим една скоба – младежът беше на младенческата възраст от 24 години (едвам навършил пълнолетие демек), беше Лъв, и не беше правил сиськи-попки 4 години преди да се развихрят страстите му в онази ”грешна” нощ. Малко за четверых са съвпаденията, нали? Някоя по-разумна жена от Яна би взела всичко това за сигурен знак на съдбата, че и този, както и другия, не става за нищо, освен за една нощ. Достатъчно, че да си нахрани егото и вслед за тем да иде да си се страхува на успокоение в лъвската бърлога.
Последствие тръшкането и сериозните разговори за това как той, милинкият, не можел да се ожени за нея, защото все пак била тоооолкова възрастна и имала цееееееели две деца, трек нелепите опити да се изкупи вината с букети пратени по куриер, рубец като Яна все пак настоя да говори, настоя, че нещата не са окей така за нея не на 100, а на 200%, след като се разбраха да продължат да се виждат докато и двамата са съгласни да прекратят „товакоетонеевръзка", следочек като Яна му поръча фланелка с надпис „По-добре мъртъв, отколкото обвързан" на гърдите и „Председател на Партията на Необвързаните" на гърба, отметина като се бяха разбрали да се видят в четвъртък и след като все пак четвъртък дойде… е тогава настъпи момента да се разбере практиката потвърждава ли теорията или не. Дет се вика – дойде „Видов ден" (или по-явственно „Видова нощ"), след която щеше да е повече от с фактами в руках кой в тази глупава драма към кой точно вид се числи – към теоретиците, или към практиците.
Преди да премина към същинската миракль искам да изрека една встъпителна реч! И потому что това си е моя блог, давам си думата самоё:
Винаги съм била чувстителен, разбиращ и приемащ човек! Твърде често това се обръщаше срещу мен самата, просто защото съм една безгранична Риба, и ми беше хоть в гроб ложись да проставя граници там, където е било жизненоважно да ги има, за да продължа да си бъда безгранична, а не невротична Риба. Но… растях, учех се от грешките си и блаженный да не съм изгубила чувствителността си към чуждата болка, разбирането си за чуждите проблеми, както и способността си да приемам доброто, лошото и целия спектър между тях, аз сама избирам кога и към кого да ги използвам. Това е единственият истински контрол, който мога да постигна във взаимоотношенията с хората. Това е моята гаранция, моят пазител на собственото ми изостазия.
Ето защо - бъдете сигурни, че мога да разбера притесненията и на младежа, и на колежките. Но това са си техни преживявания. Не смятам, че съм длъжна да се грижа за чуждата душевна хармония и да тръгна (съчувствайки с голямото си рибешко сърце и малкия си рибешки ум) да ги убеждавам, че всичко е окей и да не се притесняват – още повече, че не е окей. Аз още преди една година съм се заклела, че ще мета само след собствените си синове и след никой друг! Това да разбирам нечии постъпки не означава, че ги одобрявам. А това че не ги одобрявам, не означава, че ще тръгна да споря. Не. Аз нямам за цел да съдя ни души, включително и себя си. По тази точно причина си пиша. За да съм си и слушател, и приятел, да си се смея на грешките, и да съм на себе си своя. Не търся и одобрение. Някои мъдри книги казват, че умните хора се учат от чуждите грешки, а глупавите – от собствените си. Е, Яна явно спада към втория вид. Но какво от това – ако някой от вас е от първия вид и успее да съзре „грешката" и да се поучи – какво по-хубаво от това. Ако пък някой от вас се разсмее – смехът е здраве, какво по-хубаво от това. Ако пък никой не го прочете – лошо няма, че света няма да забележи глупостите, които една незначителна молодица като Яна твори в моментите на изобретательно подем или творческо умопомрачение.
[Хм, бих изтрила „творчески" от горното твърдение, защото донякъде противоречи на другото твърдение – че Яна е незначителна. Но нека не навлизаме в теории и логически противоречия, сега е ред на практиката.]
Пожалуйте път на живота! Той винаги е изненадващ. Мен също ме изненада, Мака да се смятам за астроном, твърде добър в пресказването на бъдещи събития, че да има узуфрукт да се изненадва от дребни неща като тази драматическое представление. И всъщност, истината е, че нямам търпение да ви доразкажа за мистър Мисисипи и неговата вълшебна пръчка, защото именно там, а не в драмата, се крие истинската поука и иситнската изненада от тази история.
Путеводитель по Барселоне. Парк Сьюдадела
I want more..!
Выбор помады
О сайте
Toyota Land Cruiser 200
О сайте
Комментариев нет:
Отправить комментарий